Казват, че когато пингвинът загуби своята любима, полудява. Върви сред останалите пингвини с невиждащ поглед, издава безумни крясъци, търси тази, която никога вече няма да бъде с него. А когато не я намери, се изкачва на най-високата скала и се хвърля оттам върху камъните долу.
Аз не скочих от най-високата скала. Когато разбрах, че Сара ме е напуснала, отначало не повярвах. Гледах бележката, която ми беше написала със своя изкривен почерк, и си мислех, че е някаква шега. Но постепенно истината стигна до съзнанието ми. Сара не беше от тези жени, които биха се шегували по такъв начин.
Просто беше избягала!
Но с кого? С оня шантав професор, който се изтърси в нашия град да чете публични лекции по сексуална психология! И къде? В оня от Бога проклет град, който по някаква недомислица носи несправедливото име Лос Анжелес. Откъдето се ометох още преди петнадесет години, като се заклех във всичките светии, че никога няма да се върна там.
Но се върнах. Защото не скочих от най-високата скала, но…
На вратата - лъскава месингова табела. На табелата – красиви готически букви: „Проф. Джейсън Ислас“.
Натискам звънеца и след малко отвътре се чуват стъпки.
Вдигам пистолета.
Колт, 45 калибър.
---------
Бележка: Всяка прилика с действителни лица е случайна.
THE MADNESS OF THE PENGUIN
They say that when а penguin loses his beloved, he goes crazy. He walks among the other penguins with unseeing eyes; he gives out insane screams; he looks for this one that will never be again with him. And when he does not find her, he climbs to the highest cliff and throws himself down on the stones below.
I have not jumped from the highest cliff. When I realized that Sarah had left me, at first I did not believe it. I saw the note that she had written me with this rough handwriting, and I thought that it was a joke. But gradually the truth came to my mind. Sarah was not from those women who would joke in this manner.
She had just escaped!
But with whom? With that cracky professor who dumped in our town to read public lectures on sexual psychology! And where? In that cursed-by-God town that through some misunderstanding was christened Los Angeles. From where I got away fifteen years ago, and I swore to all the saints that I would never go back there.
But I came back. Because I did not jump from the highest rock, but ...
At the door - a shiny brass plate. On the plate - beautiful Gothic letters: "Prof. Jason Islas“.
I press the button of the door-bell and presently I hear steps from inside.
I pick up the gun.
Colt, 45 caliber.
-----------
Note: Any resemblance to actual persons is incidental.
Pavel, as usual, I love your succinct style. You arrive in the third act of a dramatic story without confusing your audience. Yet you leave them without too much information, allowing the audience to imagine the first two acts.
ReplyDeleteOf course, I'd like to see you build a story in traditional three acts, but the translation effort might take a while.
Also, please don't kill me.
Do not worry, Jason, the gun is a toy, he sprayed with water.
ReplyDeleteIncidentally, I almost always write short. Maybe because I'm very lazy.
Много приятен къс разказ. :)
ReplyDeleteЗащо не превеждате и тези на английски на български?
Hey Pavel! I always like your stuff, and this is no exception. The description of the loss--maddened penguin was really great- especially considering it is in a second language! Hope all is well.
ReplyDeleteDavid